Честит 24-ти май!
Честит 24-ти май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост!
“…В средновековна Европа през втората половина на IX в. България на княз Борис I Михаил бе онази страна, в която не само бе съхранена традицията на славянската писменост и книжнина, положена от светите братя Кирил и Методий, но и бяха създадени условия за нейното развитие и перспективи. С усилията на Кирило-Методиевите ученици и техните следовници, подпомагани всестранно от княз Борис I Михаил и неговото болярско обкръжение, България се превърнала в негаснещо огнище на християнска и славянска просвета и книжовност, в пръв духовен вожд на многомилионния славянски свят. Чрез подвига, който тогава учениците на Кирил и Методия творяха в българската земя, се отваряха дверите на историята – духовната и културната (тази, която има значение и трайност) – за една нова творческа стихия – славянството.
Погледнато от тази гледна точка, тогавашните процеси в църковната и културната история на България имаха общославянска, общоевропейска, световна значимост.…
Култът към светите братя Кирил и Методий и към техните ученици светите Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий е не само най-старият, но и най-трайният в цялата наша история. Като се започне от Черноризец Храбър и Климент Охридски, българите още от края на IX в. непрекъснато въздават хвала и благодарност към делото на славянските първопросветители и апостоли.
Поддържан през Средновековието и вековете на османското владичество от църквата и духовенството, по време на Възраждането този култ от църковен празник се превръща в светско училищно тържество. Неговото своеобразно паганизиране е може би онази метаморфоза, която се извършва в българското съзнание при прехода от средновековно към модерно светоусещане. И в борбата за самостоятелна българска просвета и църква този култ и свързаният с него празник се превръщат в най-силната манифестация на несломения през вековете български дух.
Измерването на Кирило-Методиевото дело чрез духовните и културни достижения на българския и другите славянски народи от деветия век та чак до наши дни възправя Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Мизийски и Константин Преславски – тези титани на духовното пробуждане на славяните, в монументален , неестествен ръст, сякаш са митични герои. Може би това е действителният ръст на тяхната значимост в славянската и европейската история.
За да оцветя опита си за Похвално слово в чест на славянските първопровсветители с духа на българското Средновековие, накрая ще цитирам възхвалата, въздадена им през 1211 г. в Синодика на Българската църква:
“На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на българрски и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха православието – вечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга – вечна памет. На неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга – вечна им памет.”
Слава и безсмъртие во веки веков на делото на първопросветителите и апостолите на почти всички славяни Кирил и Методий и техните ученици!
Проф. Васил Гюзелев (със съкращения, в. „Зора“, юни 2005 г.)